"Попът, даскалът и кметът" - в българската история това са най-влиятелните и авторитетни фигури в едно населено място. Как се променя техният образ във времето и какви са съвременните проекции на тези авторитети, коментираха историкът от Държавна агенция "Архиви" Християн Данчев, богословът Георги Миков и главният уредник на Националния музей на образованието в Габрово Веселин Лазаров. 

Образът на свещеника (попа), даскала и кмета до голяма степен се изменя вследствие на начина, по който властта работи. Те са продукт на властта, те я изразяват, въплъщават и по своему я прилагат. Кметът е символ на политическата власт и неин проводник, попът е свързан с църковната власт, религиозната структура, по-специфичен е образът на учителя“, каза в интервю историкът и младши експерт в Централен държавен архив към Държавна агенция „Архиви“ Християн Данчев. 

NRD24+ | Проектът за новата организация на движение по бул. "Витоша", бул. "Патриарх Евтимий" и ул. "Фритьоф Нансен" е напълно законен. Това заяви заместник-кметът по транспорта Илиян Павлов на брифинг в Столичния общински съвет (СОС). По-рано групата на БСП в Столичния общински съвет (СОС) призова кмета Васил Те ... Вижте повече

Трите фигури се ползват с много голям авторитет. Политическата власт много често влияе на другите видове власт, уточни Данчев.  По думите му природата на властта се изменя през годините и заедно с това се изменя и влиянието върху тези три фигури. 

Позовавайки се на Мишел Фуко, Християн Данчев каза, че властта в домодерните общества е "показвана" и "разглеждана". Това е властта на владетеля, който със своите властови символи не дава съмнение за това кой е властта и кой я прилага. По времето на Луи XIV след чумата във Франция се прави първото преброяване, за да се види колко хора са оцелели. Индивидът започва да бъде видим за властта. 

В модерността властта престава да бъде "гледаното" и се трансформира в "гледащото". Тогава се появяват и дисциплиниращите институции - училището, казармата и т.н. В България това най-лесно се вижда по времето на социализма, продължи Данчев.

Третият етап  бележи изцяло нов поглед върху природата на властта. След Студената война властта вече не "разглежда", не строява, а властва заради нейното разглеждане по нов начин - хората дават властта на тези, които гледат, каза още Данчев. 

Фигурата на свещеника 

По време на османското владичество няма държава, няма българска администрация, остават единствено оцелелите манастири, където с неимоверни усилия монасите поддържат и успяват да запазят паметта за отминалите времена на величие и успехи на българската държава и народ, каза в интервю богословът и уредник на Националния църковен историко-археологически музей (НЦИАМ) при Светия Синод на Българската православна църква (БПЦ) Георги Миков. 

Монасите опазват писмеността и ограмотяват хора, които да продължат тяхното дело. Съвсем неслучайно един монах от Хилендарския манастир Света Гора – Атон – Паисий, пише „История славянобългарска“, с която иска да събуди паметта на отчаяния и забравил отминалата си славна история народ, каза още Георги Миков. 

От записките на Захари Стоянов научаваме за силната фигура на поп Грую, държащ в едната си ръка требника и кръста, а с другата - сабя. За хората това е много влиятелна фигура, която изиграва ключова роля за българското освобождение, разказа Християн Данчев. 

По времето на Българското възраждане и периода до 9 септември 1944 г., църковната институция е много силна и влиятелна в обществото. Пример за това е спасяването на българските евреи. Тогава Българската православна църква (БПЦ) като институция е единствената в света, която обявява своята позиция против тяхната депортация, т.е. тя се конфронтира с политическата власт, при това успешно, каза Християн Данчев. 

Oсъзнавайки това, режимът след 9 септември поставя до голяма степен църквата в абсолютна зависимост от политическата власт. Има изследвания, които показват, че хората започват да не посещават църквата, понеже не могат да посещават физически църквата, тя губи своята функция като връзка между Бога и човека, продължи Данчев. 

Хората си спазват религиозните обичаи, но престават физически да посещават църквата и до голяма степен образът на свещеника започва да се изчерпва именно в този период. От една силна мобилизираща фигура тя се превръща до фигура, която по-скоро предизвиква недоверие, каза още Данчев. 

Фигурата на учителя 

До Освобождението нямаме институция, която да се занимава с образованието. Училищата по-скоро са създадени на доброволни начала, тези, които учителстват, най-често не са учили за това. Те  са хора, които получават образованието си във Франция и Русия, разказа историкът Християн Данчев. 

След завръщането си по родните места започват да преподават знанията си на близки,  познати и от уста на уста тръгва мълвата, че този човек е образован и може да даде някакви специфични знания на хората. Тук фигурата на учителя е "разглеждана", той не задължава никого да ходи при него, те го припознават като власт. Това продължава по време на целия Възрожденски период, разказа историкът от Централния държавен архив. 

Открива се първото новобългарско училище

На 2 (14) януари 1835 г. тържествено е открито Габровското новобългарско училище, разказа главният уредник на Националния музей на образованието (НМО) – Габрово Веселин Лазаров. 

По инициатива на Васил Априлов, Николай Ст. Палаузов, братя Мустакови и др. са събрани  необходимите средства и е построена специална сграда за училището, разказа Лазаров. 

За пръв път обучението на децата се води само на български език. Преподават се науки като граматика, география, нравоучение и история. Занятията се водят по т.нар. взаимоучителна метода. Училището е достъпно и безплатно за всички деца от цяла България, разказа Веселин Лазаров и продължи: „За пръв учител в Габровското училище е избран високообразованият рилски йеромонах Неофит Рилски, който изучава новата метода в Букурещ и успешно я прилага в Габрово“. 

Неофит е автор на първите взаимоучителни таблици. Като възпитател Неофит разчита главно на наставленията, съветите и примера. Той е образец за подражание с безупречния си морал и изключителното си трудолюбие, разказа още уредникът на НМО в Габрово. 

Учителят като част от училищната мрежа 

След Освобождението учителят престава да бъде свободна единица и бива прехвърлен в институция. Става част от училищната мрежа, която е подвластна на министерството, разказа историкът Християн Данчев. 

С появата на държавата започва да се осъзнава нуждата от обучение, което, най-общо казано, е свързано с изграждане на национално самосъзнание, каза той и продължи: „След 9 септември образованието е изцяло подчинено на политическата власт, учителят и неговата функция е изменена - освен преподавател, той става и възпитател. Той представлява един неразрушим авторитет в очите на децата.”. 

Според него с промяната на начина на финансиране на училищата се променя и образът на учителя и това е основният проблем, поради който тази фигура към днешна дата е с уронен престиж.

Образът на кмета 

В България след Освобождението, когато се създава българската държава, имаме кметове, кметски наместници. Те са разглеждани като представители на държавната власт на местно ниво. Невинаги са съвсем демократично избрани, често е гледано на тях като една най-често чужда фигура, разказа Християн Данчев. 

По думите му до 50-те години огромната част от населението е предимно селска, това са хора, отрудени, работят на полето, извършват тежък физически труд, докато кметът - не съвсем. Винаги на него се е гледало с подозрение, като на човек, който в общи линии е мързелив, не му се работи особено и затова се е наместил на тази „службица“, така да се каже. До голяма степен този образ е запазен и до днес, коментира Данчев. 

Разбира се, в някои населени места той може да е силна фигура, която се ползвас доверието на хората. А по места съществува и друг проблем -  хората са поставени в зависимост и те реално ходят на избори, гласуват в общи линии за една партия без оглед на кметската фигура, каза още историкът.

Какво разказва най-дългогодишният кмет 

На местните избори през 2023 г., населението на хасковското с. Брягово преизбра своя кмет Делчо Митев  за 15-и пореден път. Той е кметът с най-много мандати в България. За пръв път сяда на кметския стол през 1976 г. И оттогава до днес той изпълнява тази длъжност.  

„Всичко е да бъдеш в услуга на това население. Всеки има нужда да му помогнеш, да го насочиш, да го защитиш. Ако трябва да му вземеш лекарства от града, да му помогнеш да го закараш до медицинско заведение в Хасково. Толкова години не можеш да накараш това население да гласува за теб, ако то не е доволно от тебе“, каза Делчо Митев в отговор на въпрос „Как успяхте да запазите доверието на хората?". 

Никога не съм връщал някого, който дойде в дома ми след работно време, по каквато и да е причина, добави той. 

В селото със 720 жители към момента живеят българи, роми, турци и пет английски семейства. Единственият храм в селото - „Свето възнесение Христово“, тази година ще навърши 140 години и се обслужва от  отец Петър Христов, който също е родом от Брягово.  

Няма го това уважение към властта и почитание както беше преди години.  Не само към местното самоуправление, и към полиция, армия, към всички онези структури, които наистина навремето имаше някакво почитание и уважение към тях, смята Делчо Митев. Според него младото поколение няма уважение към  институциите. 

„Аз съм роден тук, тук съм отраснал, тези деца са израснали покрай мен и оттам може би голяма част от тях ме уважават“, добави той. 

Мисля, че самите хора, които избират кметовете на кметствата и които ги назначават за кметски наместници, понякога  не подбират онова качество, което трябва да бъде, каза Делчо Митев и продължи: „Много пъти в местното управление попадат случайни хора". 

Според него един от проблемите при кметските кадри е ниското заплащане. Заради това и тази работа не се смята за много престижна. „За 47 години трудов стаж  моята брутна  заплата е 1590 лева. От тях вземам около 1110 лв. чисти пари“, каза Делчо Митев. Според него трябват нормативни промени, с които да се гарантират и самостоятелни финансови ресурси на кметствата.